“Ако е за в Българско, то времето е в нас и ний сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме.”

                                                                       Васил Левски

         Векове ще минат и всяко поколение българи ще се повдига на пръсти, за да се докосне до обаянието на неговата личност. За историците името и делото на Левски  - Апостола на  свободата, са най-високият връх, до който се е добирал българският дух. За философите той е велик прорицател. За поетите ще си остане непресъхващ извор на вдъхновение. Народът и историята ще го запомнят и с името Дякона, отхвърлил тясната килия на канона, за да направи своя лъвски скок към бъдещето. И да остане безсмъртен! А неговата саможертва пред олтара на Свободата завинаги ще си остане най-светлият урок по родолюбие.
         Заветите на Васил Левски днес звучат като сбъднато пророчество, издигат невидим мост над времето и трасират пътя към нови духовни пространства.

  “Ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя – губя само мене си.”

 “Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв… Какво искам повече, като гледам отечеството си, че ми е свободно! “

 “Ще имаме едно знаме, на което ще пише “Свята и чиста република!”

        Духовните прозрения на Апостола винаги са били едно от основанията ни  да се чувстваме равни с другите европейски народи. За нас, днешните българи, той е не просто част от историята  -  духът му живее и днес. По-реален и по-съвременен отвсякога. Нашият български жребий е да помним тези завети на Апостола, защото, освен безкористното служене на Отечеството, той ни завеща и непосилния кръст на вярата, че Свободата си остава висша ценност.

         

             МИНУТА МЪЛЧАНИЕ

       Издига времето невидим мост.
       Историята страници разтваря.
       Над нас се спуска пак един въпрос –
       за синовете свидни на България.
       Най-свидният от тях – като икона,
       в душите ни живее, не във църква.
       И нека времената се догонват,
       той ще остане винаги безсмъртен!
       В хайдушките усои на Балкана,
       под слънчевата шир на равнината,
       духът му проверява паметта ни –
       за корен и за род.
                          И честност свята.
       Заветите му – безпощадно ясни,
       ще будят съвестта ни като изстрел.
       Като народ сме длъжни да пораснем,
       защото няма свобода без истина.
       Защото няма начин да открием
       жадувания път към светлината,
       ако забравим днес кои сме ние,
       смълчани пред бесилката – разпятие.

       Най-българският жребий е да помним
       на бъдещето изворът къде е.

       И нека вековете се догонват.
       Апостола и тях ще надживее!

                                             Петранка БОЖКОВА